самоограничаване
[sɐmoogrɐniˈt͡ʃavɐnɛ]
самоограничаване значение:
Какво е самоограничаване? Самоограничаване е процес на съзнателно ограничаване на собствените желания, действия или потребности с цел постигане на определени цели или избягване на нежелани последствия. Това понятие често се свързва с личностното развитие, дисциплината и самоконтрола. Самоограничаването може да се прояви в различни сфери на живота, като работа, взаимоотношения и здраве. То включва способността да се откажем от краткосрочни удоволствия за дългосрочни ползи.
1. Самоограничаване е процес на съзнателно ограничаване на собствените желания, действия или потребности с цел постигане на определени цели или избягване на нежелани последствия. Това понятие често се свързва с личностното развитие, дисциплината и самоконтрола. Самоограничаването може да се прояви в различни сфери на живота, като работа, взаимоотношения и здраве. То включва способността да се откажем от краткосрочни удоволствия за дългосрочни ползи.
- Ударение
- самоограничàване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-ог-ра-ни-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоограничавания
- Преходност
- възвратен
Как се пише самоограничаване
Грешни изписвания: само ограничаване, съмоограничаване, самуограничаване, самоуграничаване, самоогръничаване, самоогранйчаване, самоограничъване, самоограничавъне
Пише се слято. Двете гласни 'о' се запазват (не се изпускат).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + граница
От 'само-' и 'ограничаване' (славянски корен 'гран' - ръб, край). Действие, насочено към поставяне на собствени граници.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволно самоограничаване
- разумно самоограничаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
