самооплюване
[sɐmooˈplʲuvɐnɛ]
самооплюване значение:
Какво е самооплюване? Действие на крайна самокритика; публично или вътрешно унижаване на собствената личност, достойнство или постижения.
1. (психология) Действие на крайна самокритика; публично или вътрешно унижаване на собствената личност, достойнство или постижения.
- Ударение
- самооплю̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-оп-лю-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самооплювания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- възвратен
Примери за използване на самооплюване
(психология)
- Постоянното самооплюване е признак на ниска самооценка.
- В статията имаше повече самооплюване, отколкото конструктивен анализ.
Синоними на самооплюване
Антоними на самооплюване
Как се пише самооплюване
Грешни изписвания: самоплюване, самоуплюване, съмооплюване, самуоплюване, самооплювъне
Пише се слято. Съдържа две гласни о на границата на морфемите (само + оплюване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + оплюване
Сложна дума, съставена от 'сам' и 'оплюване' (от 'плюя' - преносно: хуля, критикувам грубо).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично самооплюване
- национално самооплюване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
