самоопознаване
[sɐmoopozˈnavɐnɛ]
- Ударение
- самоопозна̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-поз-на-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише самоопознаване
Грешни изписвания: само-опознаване, самопознаване, съмоопознаване, самуопознаване, самоупознаване, самоопузнаване, самоопознъване, самоопознавъне
Сложните съществителни се пишат слято. Двете гласни 'о' (едната от съединителната гласна/корена 'само', другата от началото на 'опознаване') се запазват.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + опознаване
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'сам-' (себе си) и отглаголното съществително 'опознаване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- път към самоопознаване
- процес на самоопознаване
Фразеологизми:
- познай себе си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
