самоотлъчване
[sɐmootˈɫət͡ʃvɐnɛ]
- Ударение
- самоотлъ̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-от-лъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоотлъчвания
Как се пише самоотлъчване
Грешни изписвания: самоотлъчка, съмоотлъчване, самуотлъчване, самоутлъчване, самоотлачване, самоотлъчвъне
Пише се с двойно 'о' (едно от 'само' и едно от 'отлъчване'). Думата 'самоотлъчка' е разговорен вариант, но книжовната форма е 'самоотлъчване'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + отлъчване
Сложна дума от 'само' и 'отлъчване' (отделяне, напускане).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоотлъчване от служба
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
