самоотричане
[sɐmootˈrit͡ʃɐnɛ]
самоотричане значение:
Какво е самоотричане? Доброволен отказ от собствени желания, нужди и интереси в името на висша цел или в полза на другите; висша степен на жертвеност.
1. (психология/етика) Доброволен отказ от собствени желания, нужди и интереси в името на висша цел или в полза на другите; висша степен на жертвеност.
- Ударение
- самоотрѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-от-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на самоотричане
(психология/етика)
- Тя се грижеше за болните със самоотричане, граничещо със святост.
- Неговото самоотричане в името на науката е похвално.
Синоними на самоотричане
Как се пише самоотричане
Грешни изписвания: самотричане, съмоотричане, самуотричане, самоутричане, самоотрйчане, самоотричъне
Думата е сложна и съдържа две гласни о на границата между корена сам-о- и отричане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Сложна дума, съставена от 'само-' (сам) и 'отричане'. Калка на гръцки или западноевропейски термини за алтруизъм и аскетизъм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно самоотричане
- служа със самоотричане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
