самопричинявам
[sɐmoprit͡ʃiˈnʲavɐm]
- Ударение
- самопричиня́вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-при-чи-ня-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самопричинявам си
- Видова двойка
- самопричиня
Как се пише самопричинявам
Грешни изписвания: самопречинявам, съмопричинявам, самупричинявам, самопрйчинявам, самопричйнявам, самопричинявъм
Коренът на думата е чин, а представката е при- (означаваща добавяне, докарване), затова се пише с и, а не с 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + причинявам
Образувана от 'само-' и 'причинявам'. Използва се главно в контекста на вреди.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самопричинена травма
- самопричинена смърт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
