самостоен
[sɐmoˈstɔɛn]
- Ударение
- самосто'ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-сто-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самостойни
Как се пише самостоен
Грешни изписвания: самостоянен, съмостоен, самустоен, самостуен
Думата се образува от корена стой и наставката -ен. Във формите за мн.ч. се появява 'й' (самостойни), но в ед.ч. м.р. е самостоен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + стоя
Калка (буквален превод) на немското 'selbstständig' или гръцкото 'authupostatos'. Съставено от 'сам' и глагола 'стоя' - стоящ сам, съществуващ сам по себе си.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самостоен обект
- самостойно значение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
