самостойно
[sɐmoˈstɔjno]
самостойно значение:
Какво е самостойно? Без чужда помощ или влияние; независимо, автономно. (В съвременния език по-често се използва „самостоятелно“).
1. (книжовно) Без чужда помощ или влияние; независимо, автономно. (В съвременния език по-често се използва „самостоятелно“).
- Ударение
- самосто̀йно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- са-мо-стой-но
- Род
- няма
Примери за използване на самостойно
(книжовно)
- Тя реши да живее самостойно, далеч от родителите си.
- Държавата започна да се развива самостойно след войната.
Синоними на самостойно
Как се пише самостойно
Грешни изписвания: самастойно, съмостойно, самустойно, самостуйно, самостоино, самостойну
Сложна дума със съединителна гласна о: сам + о + стойно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + стоя
Сложна дума, образувана от основите на „сам“ и глагола „стоя“. Калка на немското selbstständig или руското самостоятельно. В съвременния език се възприема като остаряла форма на „самостоятелно“.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
