самостоятелно
[samostoˈjatɛlno]
самостоятелно значение:
Какво е самостоятелно? Без чужда помощ, намеса или ръководство; независимо.
1. (пряко) Без чужда помощ, намеса или ръководство; независимо.
2. (администрация) Като отделна единица, обособено.
- Ударение
- самостоя̀телно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- са-мо-сто-я-тел-но
Примери за използване на самостоятелно
(пряко)
- Детето вече се храни самостоятелно.
- Тя реши да живее самостоятелно в друг град.
(администрация)
- Отделът функционира самостоятелно от централното управление.
Синоними на самостоятелно
Антоними на самостоятелно
Как се пише самостоятелно
Грешни изписвания: само стоятелно, съмостоятелно, самустоятелно, самостуятелно, самостоятелну
Сложните наречия, образувани от съчетание на основи, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + стоя
Сложна дума, образувана от основите 'сам' (собствен) и 'стоя' (съществувам), вероятно калка от немски 'selbstständig' или руски 'самостоятельный'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- работя самостоятелно
- справям се самостоятелно
- живея самостоятелно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
