самосъзерцание
[samosɐzɛrˈt͡saniɛ]
самосъзерцание значение:
Какво е самосъзерцание? Съсредоточаване на мисълта върху собствения вътрешен мир; дълбоко вглеждане в собствените преживявания и състояния.
1. (Психология/Философия) Съсредоточаване на мисълта върху собствения вътрешен мир; дълбоко вглеждане в собствените преживявания и състояния.
- Ударение
- самосъзерца̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-съ-зер-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самосъзерцание
(Психология/Философия)
- Поетът често изпадаше в меланхолично самосъзерцание.
- Чрез самосъзерцание и медитация той търсеше отговори на житейските си въпроси.
Синоними на самосъзерцание
Антоними на самосъзерцание
Как се пише самосъзерцание
Грешни изписвания: самосъзидание, съмосъзерцание, самусъзерцание, самосазерцание, самосъзерцъние, самосъзерцанйе
Пише се слято. Съдържа корена зерц (от зрение/зървам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + съзерцание
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам' и съществителното 'съзерцание' (от старобългарски 'съзьрцати' - гледам в огледало/наблюдавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко самосъзерцание
- религиозно самосъзерцание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
