самотия
[samoˈtijɐ]
самотия значение:
Какво е самотия? Състояние на самота; липса на компания или близки хора. Често носи нюанс на тъга или обреченост.
1. (битово/разговорно) Състояние на самота; липса на компания или близки хора. Често носи нюанс на тъга или обреченост.
- Ударение
- самотѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-ти-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- самотии
Примери за използване на самотия
(битово/разговорно)
- Тежка е тази пуста самотия на стари години.
- Живееше си в пълна самотия в къщата на края на селото.
Синоними на самотия
Как се пише самотия
Грешни изписвания: съмотия, самутия, самотйя
Думата се пише с и (самотия).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + -отия
Производна дума от корена 'сам' с наставката '-отия', характерна за разговорната реч и диалектите, често придаваща емоционален или експресивен нюанс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пуста самотия
- черна самотия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
