самотница
[sɐˈmɔtnit͡sɐ]
самотница значение:
Какво е самотница? Жена, която живее сама, без семейство или близки; жена, която избягва общуването с хора.
1. (пряко) Жена, която живее сама, без семейство или близки; жена, която избягва общуването с хора.
2. (психология) Жена, която се чувства вътрешно сама, независимо от обкръжението.
- Ударение
- само̀тница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мот-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- самотници
Примери за използване на самотница
(пряко)
- Тя живееше като самотница в къщата на края на селото.
- Стана самотница след смъртта на съпруга си.
(психология)
- Въпреки славата си, тя си остана самотница в душата си.
Антоними на самотница
Как се пише самотница
Грешни изписвания: самотничка, съмотница, самутница, самотнйца
Пише се с -ца, като женски род на самотник. Формата самотничка се среща, но самотница е стилистично по-издържана в литературния език.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Производна от 'самотник' (от корен 'сам') + наставка за женски род '-ца'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горда самотница
- майка самотница (често 'самотна майка')
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
