самотнически
[sɐˈmɔtnit͡ʃɛski]
самотнически значение:
Какво е самотнически? Който е присъщ на самотник; изпълнен със самота, усамотение и изолация.
1. (общо) Който е присъщ на самотник; изпълнен със самота, усамотение и изолация.
- Ударение
- само̀тнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мот-ни-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самотнически
Примери за използване на самотнически
(общо)
- Той водеше затворен, самотнически живот в планината.
- В погледа му имаше някаква самотническа тъга.
Синоними на самотнически
Как се пише самотнически
Грешни изписвания: самотничестки, съмотнически, самутнически, самотнйчески, самотническй
Наставката е -ески след съгласната 'ч' от корена 'самотнич-' (редуване к-ч от самотник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:самотник
Производно от съществителното 'самотник' с наставка '-ески' (вариант на -ски). Коренът е 'сам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самотнически живот
- самотническа килия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
