Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоунизителен

[samouniˈzitɛlɛn]

самоунизителен значение:

Какво е самоунизителен? Който изразява или причинява унижение на самия себе си; който показва крайна липса на себеуважение.

1. (Психология / Ежедневие) Който изразява или причинява унижение на самия себе си; който показва крайна липса на себеуважение.
Ударение
самоунизи'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-у-ни-зи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
самоунизителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоунизителен

(Психология / Ежедневие)
  • Тя направи самоунизителен коментар за външния си вид, опитвайки се да бъде забавна.
  • Поведението му беше откровено самоунизително в стремежа да се хареса на началника.

Антоними на самоунизителен

Как се пише самоунизителен

Грешни изписвания: само-унизителен, съмоунизителен, самуунизителен, самоонизителен, самоунйзителен, самоунизйтелен
Сложните съществителни и прилагателни, образувани с първа съставка само-, се пишат винаги слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + унизявам
Сложна дума от местоименния корен 'сам', съединителна гласна 'о' и прилагателното 'унизителен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самоунизителен хумор
  • самоунизително поведение
  • самоунизителен тон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.