самоучител
[sɐmouˈtʃitɛl]
самоучител значение:
Какво е самоучител? Книга или помагало за самостоятелно изучаване на език, наука, занаят или изкуство без помощта на преподавател.
1. (образование) Книга или помагало за самостоятелно изучаване на език, наука, занаят или изкуство без помощта на преподавател.
- Ударение
- самоучи'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-у-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самоучители
Примери за използване на самоучител
(образование)
- Купих си самоучител по английски език за начинаещи.
- С помощта на този самоучител той се научи да свири на китара.
Синоними на самоучител
Как се пише самоучител
Грешни изписвания: само учител, съмоучител, самуучител, самоочител, самоучйтел
Думата е сложна и се пише слято. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + учител
Сложна дума от местоимението 'сам' и съществителното 'учител' (или глагола 'уча').
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоучител по английски
- самоучител по китара
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
