сатанаил
[sɐtɐnɐˈiɫ]
сатанаил значение:
Какво е сатанаил? Централен образ в богомилската космогония и дуалистичните легенди; първородният син на Бога (или брат на Христос), който създава материалния свят и човешкото тяло, преди да отпадне от благодатта и да изгуби божествената наставка '-ил' от името си.
1. (религия / митология) Централен образ в богомилската космогония и дуалистичните легенди; първородният син на Бога (или брат на Христос), който създава материалния свят и човешкото тяло, преди да отпадне от благодатта и да изгуби божествената наставка '-ил' от името си.
- Ударение
- сатанаи́л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-та-на-ил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на сатанаил
(религия / митология)
- Според богомилите Сатанаил е сътворил видимия свят, но не е могъл да вдъхне душа на човека.
- Легендата разказва за бунта на Сатанаил срещу Отца.
Синоними на сатанаил
Как се пише сатанаил
Грешни изписвания: Сатанайл, сътанаил, сатънаил, сатанъил, сатанайл
Като собствено име се пише с главна буква. Окончанието е -ил, а не -йл.
Етимология
Произход:Еврейски
Оригинална дума:Satan + El
Съчетание от 'Сатана' и 'Ел' (Бог). В апокрифната литература наставката '-ил' маркира божествения произход преди падението.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
