сватя
сватя значение:
Какво е сватя? Майката на женен син или омъжена дъщеря спрямо родителите на снахата или зетя.
1. (пряко) Майката на женен син или омъжена дъщеря спрямо родителите на снахата или зетя.
2. (пряко) Жена, роднина по сватовство, от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия.
3. (етнография) Роднина на младоженеца или младоженката, която участва в сватбата.
4. (етнография) Жена, изпратена от ерген в дома на момата да му я иска за жена; сватовница.
5. (диалектно) Сватосвам или сватувам.
6. (диалектно, със се) Сватосвам се; сродявам се чрез брак.
- Ударение
- сва̀тя
- Част на речта
- съществително име, глагол
- Сричкоделение
- сва-тя
- Род
- женски
- Мн. число
- свати
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- сватя се
Примери за използване на сватя
(пряко)
- Сватята дойде на гости на младото семейство.
- Двете свати обсъдиха подготовката за сватбата.
(пряко)
- Тя му е сватя по линия на съпругата.
- Далечна сватя ни посрещна на гарата.
(етнография)
- Младоженецът пристигна с всичките си свати.
- Сватите помогнаха за посрещането на гостите.
(етнография)
- Ергенът изпрати сватя да поиска момата.
- Сватята похвали момъка пред родителите.
(диалектно)
- В стария разказ сватят момата за богат ерген.
- Те сватят младите и подготвят празника.
(диалектно, със се)
- Двете семейства се сватят отдавна.
- В разказа родовете се сватят след дълги преговори.
Синоними на сватя
Как се пише сватя
Съществителното има множествено число свати.
Употреба
Чести словосъчетания:
- моята сватя
- сватя и сват
- сватя на сватба
Фразеологизми:
- като недарена сватя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
