светилник
[svɛˈtilnik]
- Ударение
- светѝлник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-тил-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- светилници
Как се пише светилник
Грешни изписвания: святилник, светйлник, светилнйк
Коренната гласна е променливото я, което пред сричка с и (в наставката -илник) преминава в е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтильникъ
Дериват на глагола 'светя' (свѣтити) с наставката за предмети -илник. Исторически свързана с църковнославянската традиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковен светилник
- златен светилник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
