Dumite-BG – онлайн речник за българския език

светителски

[svɛˈtitɛlski]

светителски значение:

Какво е светителски? Който се отнася до светител (епископ, архиерей или канонизиран духовник); присъщ на светител.

1. (Църковен) Който се отнася до светител (епископ, архиерей или канонизиран духовник); присъщ на светител.
Ударение
светѝтелски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
све-ти-тел-ски
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на светителски

(Църковен)
  • Той носеше тежките светителски одежди с достойнство.
  • В храма беше изложен светителският жезъл.

Синоними на светителски

Как се пише светителски

Грешни изписвания: светителцки, свитителски, светйтелски, светителскй
Думата се пише с и във втората сричка (от свят, светя) и завършва на наставката -ски.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:светител
Произлиза от съществителното „светител“ (висш духовник или светец) + наставка за прилагателно „-ски“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светителски одежди
  • светителски сан

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.