Dumite-BG – онлайн речник за българския език

светлив

[svɛtˈlif]

светлив значение:

Какво е светлив? Който излъчва светлина, свети, проблясва или е ярко оцветен.

1. (поетично/рядко) Който излъчва светлина, свети, проблясва или е ярко оцветен.
Ударение
светлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
свет-лив
Род
мъжки
Мн. число
светливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на светлив

(поетично/рядко)
  • Светливи искри хвърчаха от огъня.
  • Тя носеше рокля със светливи орнаменти.

Синоними на светлив

Антоними на светлив

Как се пише светлив

Грешни изписвания: свитлив, светлиф, светлйв
Коренът е свет- (от светлина), наставката е -лив. Проверява се с думата 'светъл'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:светя
Произлиза от глагола 'светя' + наставка '-лив' (показваща склонност към действие или качество). В някои стари диалекти се среща и със значение 'плашлив', но съвременната морфология го свързва със светлината.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светлива боя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.