светя
[ˈsvɛtja]
светя значение:
Какво е светя? Излъчвам собствена или отразена светлина.
1. (физика/пряко) Излъчвам собствена или отразена светлина.
2. (пряко) Осветявам пространство, насочвайки източник на светлина.
3. (преносно) Изразявам силна радост, щастие или доброта (за очи, лице).
- Ударение
- све́тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- све-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на светя
(физика/пряко)
- Слънцето свети силно днес.
- Луната свети с отразена светлина.
- Лампата в коридора не свети.
(пряко)
- Свети ми с фенерчето, за да видя ключалката.
(преносно)
- Очите ѝ светеха от радост, когато разбра новината.
Как се пише светя
Грешни изписвания: светъ, светиа
Променливо я: произнася се и се пише я пред мека сричка или в края на думата (светя), но преминава в е пред е и и (светиш, свети).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтити
Наследник на праславянската форма *světiti, свързана със *světъ (светлина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слънцето свети
- очите му светят
- светя с фенер
Фразеологизми:
- светя му на маслото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
