свещеник
[svɛˈʃtɛnik]
- Ударение
- свещѐник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ще-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свещеници
Как се пише свещеник
Грешни изписвания: свещенник, свищеник, свещенйк
Думата се пише с едно н, тъй като наставката е -ник, добавена към основа, завършваща на гласна, или се разглежда като производна на свещен, но съществителните на -ник не удвояват 'н', освен ако коренът не завършва на 'н' (напр. военен -> военни, но свещен -> свещеник е изключение или следва модела на ученик).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧщеникъ
Произлиза от старобългарската дума *свѧщеникъ*, образувана от *свѧтъ* (свят) и наставка *-еник*. Сродна с глагола 'освещавам'. Думата обозначава лице, което е посветено в духовен сан и има право да извършва богослужения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- православен свещеник
- католически свещеник
- енорийски свещеник
- селски свещеник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
