свещеничество
[svɛʃt'ɛnit͡ʃɛstvo]
свещеничество значение:
Какво е свещеничество? Съсловието на свещениците; духовенството като общност.
1. (църковно дело) Съсловието на свещениците; духовенството като общност.
2. (религия) Служението, санът или званието на свещеник.
- Ударение
- свещ'еничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ще-ни-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- свещеничества
Примери за използване на свещеничество
(църковно дело)
- Цялото местно свещеничество се събра за празника.
(религия)
- Той прие свещеничеството с голяма отговорност и вяра.
Синоними на свещеничество
Антоними на свещеничество
Как се пише свещеничество
Грешни изписвания: свищеничество, свещенничество, свещенйчество, свещеничеству
Пише се с едно н, тъй като е образувано от свещеник, а не от причастието свещен (където има удвояване в женски/среден род и мн.ч., но тук словообразувателната основа е съществителното).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧщенъ
Производно от 'свещеник' + наставка '-ество' (вариант на -ство). Коренът е свързан със 'свят' (свещен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- православно свещеничество
- приемам свещеничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
