свещенослужение
[svɛʃtɛnosluʒɛniɛ]
свещенослужение значение:
Какво е свещенослужение? Изпълнение на църковни служби, тайнства и обреди от духовно лице (свещеник, епископ). Служене на Бога чрез извършване на литургични действия.
1. (религия) Изпълнение на църковни служби, тайнства и обреди от духовно лице (свещеник, епископ). Служене на Бога чрез извършване на литургични действия.
- Ударение
- свещенослужѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ще-но-слу-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- свещенослужения
Примери за използване на свещенослужение
(религия)
- По време на тържественото свещенослужение храмът беше препълнен с миряни.
- Ръкополагането дава право за извършване на свещенослужение.
Синоними на свещенослужение
Как се пише свещенослужение
Грешни изписвания: свещеннослужение, свещенуслужение, свещеносложение, свещенослуженйе
Пише се с едно 'н'. Думата произлиза от прилагателното 'свещен', което в мъжки род единствено число се пише с едно 'н' (освен в членувана форма за м.р., което не важи тук).
Етимология
Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:священнослуженїе
Калка от гръцки или директна заемка от църковнославянската богослужебна терминология. Съставна от 'свещен' и 'служение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архиерейско свещенослужение
- тържествено свещенослужение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
