свикване
[svikvɐnɛ]
свикване значение:
Какво е свикване? Процес на адаптиране към нови условия или придобиване на навик.
1. (пряко) Процес на адаптиране към нови условия или придобиване на навик.
2. (административен) Официално повикване на група хора за събрание или заседание.
- Ударение
- свѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- свиквания
Примери за използване на свикване
(пряко)
- Свикването с новия климат отне няколко седмици.
- Най-трудно е свикването със самотата.
(административен)
- Президентът издаде указ за свикване на Народното събрание.
- Предстои свикване на извънреден конгрес.
Синоними на свикване
Антоними на свикване
Как се пише свикване
Грешни изписвания: свйкване, свиквъне
Думата се пише със с като представка и и в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свыкнѫти / съзъвати
Отглаголно съществително име. В зависимост от значението произлиза от глагола 'свиквам' (придобивам навик) или 'свиквам' (събирам хора на едно място).
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудно свикване
- свикване на парламент
- свикване на съвет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
