свирепея
[svirɛpɛ'jɐ]
свирепея значение:
Какво е свирепея? Ставам свиреп, започвам да проявявам жестокост, ярост или дивост (за човек или животно).
1. (общо) Ставам свиреп, започвам да проявявам жестокост, ярост или дивост (за човек или животно).
2. (преносно) За природна стихия (вятър, буря, зима) – усилвам се до крайна степен, бушувам страховито.
- Ударение
- свирепе'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сви-ре-пе-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на свирепея
(общо)
- Кучето свирепееше при вида на непознати.
- Очите му свирепееха от гняв.
(преносно)
- Навън виелицата свирепееше вече трети ден.
- Вятърът свирепее и чупи клоните на дърветата.
Антоними на свирепея
Как се пише свирепея
Грешни изписвания: свирипея, сверипея, свйрепея
Думата се пише с 'и' в първата сричка (корен свир-) и променливо 'я' накрая, което се подчинява на ятовия преглас при спрежение (свирепееш, но свирепях).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свирѣпъ
Произлиза от прилагателното 'свиреп' (див, жесток). В старобългарския коренът е свързан с дивен, необуздан.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бурята свирепее
- вятърът свирепее
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
