своеволнича
[svoɛˈvɔlnit͡ʃɐ]
своеволнича значение:
Какво е своеволнича? Върша своеволия, постъпвам както си искам, без да се съобразявам с установения ред, правила или желанията на другите.
1. (пряко) Върша своеволия, постъпвам както си искам, без да се съобразявам с установения ред, правила или желанията на другите.
- Ударение
- своево̀лнича
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сво-е-вол-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на своеволнича
(пряко)
- Детето започна да своеволнича и да не слуша родителите си.
- Не можеш да своеволничиш на работното място безнаказано.
Синоними на своеволнича
Антоними на своеволнича
Как се пише своеволнича
Грешни изписвания: своиволнича, свояволнича, свуеволнича, своевулнича, своеволнйча
Думата е сложна, образувана от основите на свой (свое-) и воля. Пише се слято с о и е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:своя воля
Образувана от словосъчетанието „своя воля“ + глаголна наставка. Означава действие според собственото желание, без съобразяване с другите.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
