своеобразнича
[svɔɛoˈbraznit͡ʃɐ]
своеобразнича значение:
Какво е своеобразнича? Проявявам своеобразие, държа се по особен, оригинален или ексцентричен начин; стремя се да бъда различен от другите.
1. (пряко) Проявявам своеобразие, държа се по особен, оригинален или ексцентричен начин; стремя се да бъда различен от другите.
- Ударение
- своеобра̀знича
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сво-е-об-раз-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на своеобразнича
(пряко)
- Той обичаше да своеобразнича в облеклото си, носейки несъвместими цветове.
- Не е нужно да своеобразничиш на всяка цена, за да те забележат.
Синоними на своеобразнича
Антоними на своеобразнича
Как се пише своеобразнича
Грешни изписвания: своеображнича, своиобразнича, свуеобразнича, своеубразнича, своеобръзнича, своеобразнйча
Думата се пише с е (своеобразен), тъй като е сложна дума, свързана със съединителна гласна 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:своеобразен
Произлиза от прилагателното 'своеобразен' (който има свой собствен, оригинален образ/вид) + глаголна наставка '-ича'. Думата 'своеобразен' е съставена от 'свой' и 'образ'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
