свръхобаятелен
[svrɤxobɐˈjatɛlɛn]
свръхобаятелен значение:
Какво е свръхобаятелен? Който притежава изключително, необикновено силно обаяние и чар; извънредно привлекателен.
1. (качества) Който притежава изключително, необикновено силно обаяние и чар; извънредно привлекателен.
- Ударение
- свръхобая̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- свръх-о-ба-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свръхобаятелни
Примери за използване на свръхобаятелен
(качества)
- Актьорът изигра ролята на свръхобаятелен злодей, когото публиката хареса.
- Тя е свръхобаятелна личност, която лесно печели доверието на хората.
Синоними на свръхобаятелен
Антоними на свръхобаятелен
Как се пише свръхобаятелен
Грешни изписвания: свръх обаятелен, свръх-обаятелен, сврахобаятелен, свръхубаятелен, свръхобъятелен
Думите с представка свръх- винаги се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свръх + обаятелен
Образувано чрез представката за прекомерност 'свръх-' и прилагателното 'обаятелен' (русизъм, от 'обаяние' – очарование, чар).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
