свръхценност
[svrɐxˈt͡sɛnnost]
свръхценност значение:
Какво е свръхценност? Идея или убеждение, което доминира в съзнанието на индивида, емоционално натоварено е и определя поведението му, без непременно да е налудно, но излизащо извън рамките на обичайната значимост.
1. (психология) Идея или убеждение, което доминира в съзнанието на индивида, емоционално натоварено е и определя поведението му, без непременно да е налудно, но излизащо извън рамките на обичайната значимост.
2. (философия) Ценност от най-висок порядък, която стои над всички останали в дадена йерархия.
- Ударение
- свръхцѐнност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свръх-цен-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- свръхценности
Примери за използване на свръхценност
(психология)
- Борбата за справедливост се беше превърнала в свръхценност за него.
- Терапията целеше да намали влиянието на тази фиксация и свръхценност.
(философия)
- За вярващия Бог е абсолютна свръхценност.
Синоними на свръхценност
Антоними на свръхценност
Как се пише свръхценност
Грешни изписвания: свръхценост, свръх-ценност, сврахценност, свръхценнуст
Думата се пише с двойно н (нн), тъй като се образува от корена цен (цена) и наставката -ност. Представката свръх- се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свръх + ценност
Сложна дума, образувана от предлога-представка 'свръх' (над, повече от нормалното) и съществителното 'ценност'. Терминът често се свързва с калкиране от немската психиатрична терминология (überwertige Idee).
Употреба
Чести словосъчетания:
- свръхценна идея
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
