свъртя
[svɐrˈtʲɤ]
свъртя значение:
Какво е свъртя? Да направя, да скалъпя нещо набързо или чрез въртене (често преносно за интрига или далавера).
1. (Разговорно) Да направя, да скалъпя нещо набързо или чрез въртене (често преносно за интрига или далавера).
2. (Възвратен глагол (свъртя се)) Да се задържа на едно място, да постоя (често употребявано в отрицателни конструкции).
- Ударение
- свъртя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- свър-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- свъртя се
- Видова двойка
- свъртам
Примери за използване на свъртя
(Разговорно)
- Ще гледаме да свъртим някоя търговия.
- Успяха да свъртят голям номер на началника.
(Възвратен глагол (свъртя се))
- Детето не може да се свърти на едно място дори за минута.
- Едва ли ще се свърти дълго на новата работа.
Синоними на свъртя
Как се пише свъртя
Грешни изписвания: свърта, свартя
Променливо я: във формите, където ударението не пада върху окончанието или следва мека сричка, се пише и изговаря е (напр. свъртиш, свъртетe), но в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. е я (свъртя, свъртят).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въртя
Представка „с-“ + глагол „въртя“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- не го свърта
- не мога да се свъртя
Фразеологизми:
- Не го свърта на едно място
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
