святост
[ˈsvʲatɔst]
святост значение:
Какво е святост? Качество или състояние на някой, който е свят; непорочност, божествена чистота.
1. (религия) Качество или състояние на някой, който е свят; непорочност, божествена чистота.
2. (преносно) Изключително дълбока почит и ненакърнимост на нещо.
- Ударение
- свя̀тост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свя-тост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (abstract noun)
Примери за използване на святост
(религия)
- Ореолът символизира неговата святост.
(преносно)
- Святостта на семейните връзки е основна ценност за него.
Синоними на святост
Антоними на святост
Как се пише святост
Грешни изписвания: светост, святуст
Прилага се правилото за променливото Я. Тъй като 'я' е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (о), се пише я (свя-тост). В сродни думи като 'светия' преминава в 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
Произлиза от прилагателното 'свят' (holy) + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е общославянски *svętъ, означаващ 'могъщ', 'нарастващ', впоследствие придобил религиозно значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ореол на святост
- усещане за святост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
