сгафя
[ˈzɡafʲɐ]
- Ударение
- сга̀фя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сга-фя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- гафя
Как се пише сгафя
Грешни изписвания: згафя, сгъфя, сгавя
Пише се с представа с-, въпреки че пред звучната съгласна г се чува като з (обеззвучаване по звучност). Представката з- в българския език е изключително рядка.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:gaffe
От френската дума 'gaffe' (гаф, беля, грешка), навлязла в българския език и послужила за основа на глагола чрез добавяне на български морфеми (представка с- и глаголно окончание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сгафя работата
- сгафя пред шефа
Фразеологизми:
- сгафя лука
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
