сговаряне
[zgoˈvarʲɐnɛ]
- Ударение
- сгова̀ряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сго-ва-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сговаряния
Как се пише сговаряне
Грешни изписвания: зговаряне, сговарване, сгуваряне, сговъряне
Пише се със с, въпреки че се чува 'з' (обеззвучаване пред звучен съгласен 'г'). Основното правило е, че пред звучни съгласни (освен В, Л, М, Н, Р, Й) представката с- се произнася като 'з', но се пише с.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + говоръ
От глагола 'сговарям се'. Коренът 'говор' е свързан с реч, общуване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тайно сговаряне
- предварително сговаряне
Фразеологизми:
- сговарям си приказката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
