сговорница
[zɡoˈvornit͡sɐ]
сговорница значение:
Какво е сговорница? Жена, която участва в сговор, съзаклятие или тайно споразумение.
1. (остаряло/книжовно) Жена, която участва в сговор, съзаклятие или тайно споразумение.
2. (диалектно/рядко) Сговорчива, разбрана жена, с която лесно се постига съгласие.
- Ударение
- сгово̀рница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сго-вор-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- сговорници
Примери за използване на сговорница
(остаряло/книжовно)
- Тя беше вярна сговорница в делото за освобождение.
- Подозрителната сговорница се срещна с останалите бунтовници.
(диалектно/рядко)
- Добра стопанка и кротка сговорница бе тя за мъжа си.
Синоними на сговорница
Антоними на сговорница
Как се пише сговорница
Грешни изписвания: зговорница, сгуворница, сговурница, сговорнйца
Пише се със с (представка с-), въпреки звуковото уподобяване в 'з' пред звучната 'г'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говор
Произлиза от корена 'говор' с представка 'с-' (заедно) + наставки. Свързано е с думата 'сговор' (разбирателство, съглашение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вярна сговорница
- тайна сговорница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
