сдавяне
[ˈzdavjɐnɛ]
сдавяне значение:
Какво е сдавяне? Вкопчване в гърлото на някого с цел задушаване; хващане за гушата.
1. (пряко) Вкопчване в гърлото на някого с цел задушаване; хващане за гушата.
2. (разговорно) Сбиване, кратка и ожесточена физическа схватка (често се използва за животни, напр. кучета, или хора).
- Ударение
- сда̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сда-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сдавяния
- Вид
- свършен
Примери за използване на сдавяне
(пряко)
- Внезапното сдавяне на жертвата не ѝ остави шанс за вик.
(разговорно)
- В парка стана грозно сдавяне между две големи кучета.
- След кратко словесно пререкание се стигна до сдавяне.
Синоними на сдавяне
Антоними на сдавяне
Как се пише сдавяне
Грешни изписвания: здавяне, сдъвяне
Пише се със с, въпреки че пред звучната съгласна д се чува з. Представката е с- и се пише неизменно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:давити
От глагола 'сдавя' (свършен вид на 'давя' с представка с-). Коренът е общославянски *daviti (душа, натискам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сдавяне между кучета
- внезапно сдавяне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
