сдържане
[zˈdɤrʒɐnɛ]
- Ударение
- сдъ́ржане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сдър-жа-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сдържания
Как се пише сдържане
Грешни изписвания: здържане, сдаржане, сдържъне
Думата започва с представка с-, въпреки че се чува звучното [з] поради регресивна асимилация пред звучния съгласен 'д'. В българския език пред звучни съгласни (с изключение на сонорните) представката е винаги с- (сграда, сбор, сдържам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:с- + дръжати
Отглаголно съществително, произлизащо от глагола 'сдържам'. Коренът е свързан с праславянското *dьržati (държа). Представката 'с-' добавя значение за събиране, запазване или ограничаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сдържане на сълзите
- политика на сдържане
- едва сдържане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
