себеотрицателност
[sɛbɛotrit͡sˈatɛlnost]
себеотрицателност значение:
Какво е себеотрицателност? Качество на личността, изразяващо се в готовност за жертване на личните интереси, желания и удобства в името на висша цел или за доброто на другите.
1. (пряко) Качество на личността, изразяващо се в готовност за жертване на личните интереси, желания и удобства в името на висша цел или за доброто на другите.
- Ударение
- себеотрица̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-от-ри-ца-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на себеотрицателност
(пряко)
- С невероятна себеотрицателност медицинските сестри се грижеха за ранените на фронта.
- Майчината обич често е пример за висша себеотрицателност.
Синоними на себеотрицателност
Как се пише себеотрицателност
Грешни изписвания: себеутрицателност, себе-отрицателност, себеотрйцателност, себеотрицътелност, себеотрицателнуст
Пише се слято като сложна дума. Втората съставна част започва с о (от отричам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + отричам
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'себеотрицателен', калка на сродни термини в европейските езици (напр. self-denial), означаващо отричане от собственото 'аз'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пример за себеотрицателност
- граничи със себеотрицателност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
