секстакорд
[sɛkstɐˈkɔrt]
секстакорд значение:
Какво е секстакорд? Първото обръщение на тризвучието, при което в баса (най-ниския глас) се намира терцовият тон на акорда. Състои се от интервалите терца и секста спрямо басовия тон.
1. (музика) Първото обръщение на тризвучието, при което в баса (най-ниския глас) се намира терцовият тон на акорда. Състои се от интервалите терца и секста спрямо басовия тон.
- Ударение
- секстако̀рд
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- секс-та-корд
- Род
- мъжки
- Мн. число
- секстакорди
Примери за използване на секстакорд
(музика)
- В каденцата композиторът използва неополитански секстакорд за по-голямо напрежение.
- Секстакордът се обозначава с цифрата 6.
Как се пише секстакорд
Грешни изписвания: секс акорд, секста-корд, секстъкорд, секстакурд
Пише се слято. Съдържа две а-та на границата на морфемите: секст-а-корд.
Етимология
Произход:Немски/Латински
Оригинална дума:Sextakkord / sexta + chorda
Заемка от немски *Sextakkord*, образувана от латинското *sexta* (шеста, интервал секста) и *chorda* (струна, съзвучие). Названието идва от интервала секста, който се образува между най-ниския и основния тон.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мажорен секстакорд
- минорен секстакорд
- неаполитански секстакорд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
