селяче
[ˈsɛljɐt͡ʃɛ]
селяче значение:
Какво е селяче? Умалително на 'селяк'. Използва се за човек (обикновено млад), когото говорещият смята за прост, необразован, с лоши обноски или провинциален манталитет.
1. (обидно / иронично) Умалително на 'селяк'. Използва се за човек (обикновено млад), когото говорещият смята за прост, необразован, с лоши обноски или провинциален манталитет.
2. (диалектно / рядко) Дете на селяни; селянче (некнижовна форма).
- Ударение
- сѐляче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-ля-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- селячета
Примери за използване на селяче
(обидно / иронично)
- Държи се като някое комплексирано селяче, дошло в големия град.
- Виж го това селяче как е паркирало на тротоара.
(диалектно / рядко)
- Едно малко селяче тичаше по прашния път.
Синоними на селяче
Антоними на селяче
Как се пише селяче
Грешни изписвания: селякче
Образувано от селяк + -че, където крайното к от корена преминава в ч (палатализация) или отпада пред наставката, формирайки специфичната форма.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:селиакъ / село
Умалителна форма, образувана от думата 'селяк' (обидна форма за селянин или прост човек). В книжовния език умалителното за дете от село е 'селянче' (от 'селянин'), докато 'селяче' е морфологично изведено от пейоративното 'селяк'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- просто селяче
- нахално селяче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
