сервилничене
[sɛrvilˈnit͡ʃɛnɛ]
- Ударение
- сервилнѝчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сер-вил-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише сервилничене
Грешни изписвания: сървилничене, сервйлничене, сервилнйчене
Пише се с е в първата сричка (сервилничене) поради произхода от 'servilis'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:servilis
От латинското 'servilis' (робски), през 'сервилен' + българската наставка за отглаголни съществителни.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
