сервитут
[sɛrviˈtut]
сервитут значение:
Какво е сервитут? Ограничено вещно право върху чужд имот, което позволява на носителя му да използва имота по определен начин (напр. право на преминаване) или задължава собственика да търпи определени действия.
1. (право) Ограничено вещно право върху чужд имот, което позволява на носителя му да използва имота по определен начин (напр. право на преминаване) или задължава собственика да търпи определени действия.
2. (история) Задължение на селяните към феодала или държавата в миналото.
- Ударение
- сервиту̀т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сер-ви-тут
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сервитути
Примери за използване на сервитут
(право)
- Учреден е поземлен сервитут за прокарване на водопровод през съседния парцел.
- Сервитутът следва имота, а не собственика, при продажба.
(история)
- Селските сервитути бяха отменени с реформата.
Как се пише сервитут
Грешни изписвания: сервитуд, сервйтут, сервитот
Думата завършва на беззвучния съгласен т, както е в латинския оригинал (servitutis).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:servitus
От латинското 'servitus' (робство, зависимост), което в римското право е означавало тежест върху имот в полза на друг имот или лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поземлен сервитут
- личен сервитут
- сервитутна ивица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
