Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сервитутен

[sɛrvituˈtɛn]

сервитутен значение:

Какво е сервитутен? Който се отнася до сервитут – ограничено вещно право върху чужд имот (напр. право на преминаване).

1. (право) Който се отнася до сервитут – ограничено вещно право върху чужд имот (напр. право на преминаване).
Ударение
сервиту̀тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сер-ви-ту-тен
Род
мъжки
Мн. число
сервитутни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сервитутен

(право)
  • В нотариалния акт е описана сервитутната зона, през която преминава газопроводът.
  • Съдът разгледа иска за учредяване на сервитутно право на преминаване.

Как се пише сервитутен

Грешни изписвания: серветотен, сервйтутен, сервитотен

Пише се с у в третата сричка, следвайки латинския корен и съществителното сервитут.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:servitus
Произлиза от юридическия термин 'сервитут', който идва от латинското 'servitus' (робство, зависимост, служене), в контекста на вещното право означава тежест върху имот в полза на друг.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сервитутна ивица
  • сервитутна зона
  • сервитутно право
  • сервитутен режим

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.