Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сечение

[sɛˈt͡ʃɛniɛ]

сечение значение:

Какво е сечение? Равнинна фигура, която се получава при пресичането на геометрично тяло с равнина.

1. (математика) Равнинна фигура, която се получава при пресичането на геометрично тяло с равнина.
2. (техническо чертане) Изображение на фигура, получена при мислено разрязване на предмет с една или повече равнини, като се показва само това, което попада в секущата равнина.
3. (общо) Действието по глагола сека; пресичане, разрязване.
Ударение
сече'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
сечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сечение

(математика)
  • Златното сечение е ирационално число, отбелязвано с буквата фи.
  • Сечението на конуса с равнина, успоредна на основата, е окръжност.
(техническо чертане)
  • На чертежа е показано напречното сечение на тръбата.
(общо)
  • Кесаревото сечение е хирургична операция.

Синоними на сечение

Как се пише сечение

Грешни изписвания: сичение, сеченйе

Думата се изписва с е в първата сричка (от сека) и завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни в среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣщи
Произлиза от глагола 'сека' (режа). Коренът е със славянски произход, свързан с идеята за разделяне или прерязване на цяло.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златно сечение
  • кесарево сечение
  • напречно сечение
  • осово сечение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.