сигнализаторче
[siɡnɐliˈzatɔrt͡ʃɛ]
- Ударение
- сигнализа̀торче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сиг-на-ли-за-тор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- сигнализаторчета
Как се пише сигнализаторче
Грешни изписвания: сигнализаторчи, сигнализаторче, сйгнализаторче, сигнълизаторче, сигналйзаторче, сигнализъторче, сигнализатурче
Думата се пише с малко 'и' след 'л' (корен 'сигнал') и завършва на 'е' като съществително от среден род.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:signum / signalis
Умалителна форма на 'сигнализатор'. Основната дума произлиза от къснолатинското 'signalis' (знак, сигнал) през западноевропейски езици (френски 'signalisateur', немски 'Signal'). Суфиксът '-че' е типичен за образуване на деминутиви в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- светлинно сигнализаторче
- звуково сигнализаторче
- риболовно сигнализаторче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
