силиций
[siˈlit͡sij]
силиций значение:
Какво е силиций? Химичен елемент със символ Si и атомен номер 14; твърдо, крехко кристално вещество със сиво-черен метален блясък, което е полупроводник и е вторият най-разпространен елемент в земната кора след кислорода.
1. (химия) Химичен елемент със символ Si и атомен номер 14; твърдо, крехко кристално вещество със сиво-черен метален блясък, което е полупроводник и е вторият най-разпространен елемент в земната кора след кислорода.
- Ударение
- силѝций
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- си-ли-ций
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на силиций
(химия)
- Силицият е основен компонент в производството на чипове за електрониката.
- В чист вид силицият се среща рядко в природата.
Как се пише силиций
Грешни изписвания: силици, селиций, сйлиций, силйций, силицйй, силиции
Думата завършва на -ий в единствено число (мъжки род). При членуване с пълния член се пише -ият (силицият), а с краткия – -ия (силиция).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:silicium
От латинското 'silex' или 'silicis' (кремък), тъй като кремъкът е една от най-разпространените форми на силициевия диоксид в природата. Името е предложено от британския химик Хъмфри Дейви.
Употреба
Чести словосъчетания:
- аморфен силиций
- кристален силиций
- силициева долина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
