син
син значение:
Какво е син? Който има цвета на ясно небе.
1. (прилагателно) Който има цвета на ясно небе.
2. (съществително) Човек от мъжки пол по отношение на родителите си.
3. (съществително, преносно) Мъж като представител или рожба на определена страна, общност или епоха.
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- син
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сини (за цвят) / синове (за роднина)
Примери за използване на син
(прилагателно)
- Тя избра син плат за завесите.
(съществително)
- Техният син вече учи в университета.
(съществително, преносно)
- Поетът остана верен син на своя народ.
Как се пише син
При съществителното: синът, сина, синове. При прилагателното: синя, синьо, сини; синият, синия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- син цвят
- блуден син
- син на полка
Фразеологизми:
- синя кръв
- мамино синче
- синя зона
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
