синкопа
[siŋˈkɔpɐ]
синкопа значение:
Какво е синкопа? Ритмическо явление, при което ударението се премества от силното време на такта върху слабото, създавайки специфично напрежение и раздвижване на ритъма.
1. (музика) Ритмическо явление, при което ударението се премества от силното време на такта върху слабото, създавайки специфично напрежение и раздвижване на ритъма.
2. (медицина) Внезапна и кратковременна загуба на съзнание, причинена от намален приток на кръв към мозъка (припадък).
3. (езикознание) Изпадане на неударен звук или сричка в средата на думата.
- Ударение
- синко'па
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-ко-па
- Род
- женски
- Мн. число
- синкопи
Примери за използване на синкопа
(музика)
- Джаз музиката често използва синкопа, за да придаде суинг усещане на мелодията.
(медицина)
- Пациентът е получил вазовагална синкопа след вземане на кръв.
(езикознание)
- При бърз говор често се наблюдава синкопа на гласни.
Синоними на синкопа
Как се пише синкопа
Грешни изписвания: симкопа, сйнкопа, синкупа
Пред 'к' носовката се изписва с 'н' (синкопа), въпреки че фонетично може да звучи като веларно назалнo 'н'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:synkopē
От старогръцки 'συγκοπή' (synkopē) – 'отсичане', 'съкращаване'. Заета през латински 'syncopa' и западни езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърдечна синкопа
- ритмична синкопа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
