синовен
[siˈnɔvɛn]
синовен значение:
Какво е синовен? Присъщ на син; какъвто синът изпитва или проявява към родителите си.
1. (пряко) Присъщ на син; какъвто синът изпитва или проявява към родителите си.
- Ударение
- синòвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- си-но-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синовни
Примери за използване на синовен
(пряко)
- Той изпълни своя синовен дълг, като се грижи за болния си баща до края.
- Тя го прегърна със синовна обич.
Как се пише синовен
Грешни изписвания: сеновен, сйновен, синувен
Образувано от син, затова се пише с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:син
Произлиза от съществителното 'син' + прилагателната наставка '-овен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синовен дълг
- синовна обич
- синовна признателност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
