синодик
[siˈnɔdik]
синодик значение:
Какво е синодик? Богослужебна книга, съдържаща решения на църковни събори, изложения на православната вяра, както и анатеми срещу еретици и похвали за праведни владетели и духовници.
1. (църковно-исторически) Богослужебна книга, съдържаща решения на църковни събори, изложения на православната вяра, както и анатеми срещу еретици и похвали за праведни владетели и духовници.
2. (църковно) Поменник с имената на покойници, който се чете в църквата.
- Ударение
- сино̀дик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- си-но-дик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синодици
Примери за използване на синодик
(църковно-исторически)
- Бориловият синодик е един от най-важните извори за българската история през XIII век.
(църковно)
- Свещеникът чете имената от стария синодик.
Синоними на синодик
Как се пише синодик
Грешни изписвания: сенодик, синудик, сйнодик, синодйк
Думата се пише с и в първата сричка и о във втората, съответстващо на гръцкия оригинал (synodos).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:synodikos
От гръцки език (συνδικός) – отнасящ се до синод (събор). В старобългарската традиция навлиза като название на специфичен вид църковна книга.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Борилов синодик
- църковен синодик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
